Околоносни кухини
Всеки човек притежава четири различни околоносни кухини, които са разположени по двойки или единично в черепа около носа. Тези изпълнени с въздух кухи пространства в мозъчната кост са свързани с главната носна кухина чрез малки отверстия (остии), за да може образуваният там секрет да се движи по-нататък в носа и накрая да може да бъде изсекнат.
Към околоносните кухини спадат челюстната пазуха (Sinus maxillaris), челните пазухи (Sinus frontalis), решетъчните пазухи (Sinus ethmoidalis) и клиновидните пазухи (Sinus sphenoidalis).
Двете челюстни пазухи се намират, както вече издава наименованието, в горната челюст. Те спадат към най-големите околоносни кухини и почти цялостно изпълват костта на горната челюст. Големите кътници върху горната челюст са отделени само чрез една тънка костна стена от челюстните пазухи. Това може да има за следствие,че едно възпаление на корените на зъбите се пренася върху лежащата над тях челюстна пазуха.
Челната пазуха, която се образува едва след раждането, лежи над очните кухини и главната носна кухина. Ако тази околоносна кухина се възпали в рамките на един синузит твърде силно, то възпалителната реакция въз основа на нейното местоположение може да се разпростре върху очната кухина (орбитална флегмония).
Клиновидните пазухи в черепната вътрешност наистина спадат към по-малките околоносни кухини, но затова пък са наистина масивни и твърде рядко засегнати от инфекции. Техните задни стени са твърде дебели, в посока надолу те граничат със стената на фаринкса. Единствено техните костни покриви могат да се обозначат като слабо място. Те са в пряко съседство с жлезата на мозъчния придатък (хипофизата), която освобождава важни хормони. Ако клиновидните пазухи са възпалени, то това може да се прехвърли и върху хипофизата.
Броят на решетъчните пазухи е различен у хората: Някои притежават осем решетъчни клетки, други – десет. Този вид на околоносните кухини може да се представя като големи колкото грах капсули, които отдолу се ограничават от клиновидните пазухи и отгоре от черепната основа. И те лежат, подобно като клиновидните пазухи далеч навътре в черепната кост. Решетъчните пазухи се възпаляват сравнително рядко.
Задачите на околоносните кухини
Задачите на околоносните кухини до ден днешен не са още цялостно изяснени. Предполага се обаче, че те правят тежкия череп по-лек и че служат при говоренето като резонансно пространство.
Една особена задача има лигавицата, която цялостно обвива околоносните кухини и главната носна кухина. Към нея прилепват твърде много фини власинки (подвижни реснички). Току-що споменатите могат да се движат като треви при вятър вълнообразно и да извозват секрета, който се произвежда за почистване на лигавицата, в посока към фаринкса. Ако останат прилепнали причинители, мръсотия или прах върху слузта, то те се отхрачват след пристигане във фаринкса или се преглъщат надолу.
Лигавицата на околоносните кухини има освен това още една друга функция: Тя дава топлина и влага на течащия наоколо вдишван въздух. Така той се подготвя за своето пристигане в белия дроб. Току-що споменатото е важно, тъй като прекалено студен въздух би подтикнал бронхите конвулсивно да се свият. Ако въздухът е прекалено сух, то той отнема от своя страна от лигавицата на белия дроб влага, което я прави по-уязвима за причинители на болести.